Честно да ви кажа изобщо не искам да държа матура,особено по български език и литература… Не че нещо, ама ще лъсне неграмотността на един голям процент от младежи в България, ще стане страшно, ЕС ще се хване за… главата ,матурите ще ги спрат и така в крайна сметка ще има само 1 прецакан випуск…

Утре, 8:00ч сутринта моля, стискайте яко палци. Това е Денят!

И за този Ден аз успях да се подготвя в рамките на 1 седмица и то седмицата след бала. То не беше четене на христоматии (2 за 2 дни!), не бяха книжки с тестове, зубкане на литературни термини ,периоди и  т.н. А в крайна сметка не се чувствам особено подготвена,нито кой знае колко спокойна за утре. Само малко недоспала… А като си помисля, че има хора ,които и толкова не са направили, но не им пука изобщо.

Докато на мен ми дреме, искам хубава диплома, не искам цял живот след мен да върви провала на матурите, а майка ми да върви след мен и да дудне: „Казах ли ти, че не учи достатъчно?Казах ли ти !!!“ И изведнъж матурите пак започват да ма плашат зверски , и не иска да ходя…

А като се замислиш, всички в ЕС държат матури под някаква форма. Хората са свикнали с това и го приемат, а ние тук в България…. С думи ли да го опишеш… Стигна се чак да ученически протести и събиране на подписи.Но министъра не отстъпи – „Ще има матури и това си е!“

Е,добре,нека има. Да видим какво ще стане. Не си слагама ние главите в торбата. Не ни пречи на всичк нас-учениците- да си излезем,предавайки бял лист и така да се стигне до пълен провал на цялата им организация! Само че нали после няма да си получим дипломите! И ето как се въртим в омагьосан кръг - нито те ще постигнат нещо,нито пък ние…

Матурите всъщност са нещо нормално при завършване на средното образование - изпит за проверка на знанията за последните 4-5 години.Да,би било нормално стечение на обстоятелствата ако имаше нормално протекла учебна подготовка. А такава ,както знаем, почти няма. Моят випуск – 2008- беше предупреден за прословутите матури чак втория срок на 11 клас. Оттогава насам сме направили няколко тестчета и проведохме 1-2 инструктажа за това как се очаква да протекат изпитите и какво се очаква от нас. Това беше. Наближи 2-рия срок на 12.ти клас и ние естествено се побъркахме на теба „бал“ ,но не и на тема „матури“. И да ви кажа,когато се събудих на 25 май,сутринта се почувствах странно. Хубавото беше минало, а гадното – тепърва предстоеше. И това се отнася сигурно за още мноооого други мои връстници.

Та така, драги ми матуритетници- не знам какво друго да ви кажа, защото самата аз леко почнах да се шашкма(днес дори ходих на църква и запалих свещичка). Пожелавам на всички ,които ще държат матура утре ,много успех и късмет(пък който успее да препише-евала).Стискайте палци да не се изложим чак толкова!

Да = Hе.

• Не = Да.

• Може би = Hе.

• Аз съм виновна = Ще съжаляваш.

• Имаме нyжда = Аз искам.

• Решавай сам = Вяpното pешение сега е очевидно.

• Прави каквото искаш = По-късно ще си платиш за това.

• Трябва да поговорим = Имам нужда да се оплача.

• Разбира се, продължавай = Не искам да го правиш.

• Не съм pазстpоена = Разбира се, че съм pазстpоена, идиот такъв!

• Толкова си мъжествен = Имаш нужда да се обръснеш и си много потен.

• Разбира се, че си много грижовен = Можеш ли да мислиш за нещо друго освен секс?

• Бъди романтичен, загаси лампата = Имам целулит.

• Тази кyхня е много неудобна = Искам нов дом.

• Искам нови пердета = И килими, и мебели, и тапети…

• Окачи картината тук = HЕ, имах предвид ето тук!

• Чух някакъв шyм = Забелязах, че почти си заспал.

• Обичаш ли ме? = Смятам да поискам нещо скъпо.

• Колко силно ме обичаш? = Днес направих нещо, което хич няма да ти хареса.

• Ще бъда готова след минyтка = Сваляй обувките и си потърси интеpесна игpа по телевизоpа.

• Голямо ли ми е дупето? = Кажи, че съм кpасавица.

• Имаш нужда да се научиш на общуване = Пpосто се съгласи с мен.

• Слушаш ли ме?! = [Твърде късно, ти си мъртва].

• Бебето ли плаче? = Защо да не станеш от леглото и да го полюлееш, докато заспи?

• Не викам! = Да, викам, защото смятам, че това е важно!

Така се случи и с мен… Тъй като тази година съм абитуриентка и имам малко повече свободно време, реших да отида на гости на братовчедка ми,която живее там. Хем малко разнообразие, хем почивка, хем и кредитни карти бол;). Бях само за 4 дни, но наистина страшно много ми хареса. Всъщност,за да съм напълно честна, бях ходила в Париж и преди 8 години, но нямах много спомени… Както и да е… Нямаше кой знае какви проблеми на летището, освен един малък гаф на парижкото летище „Шарл дьо Гол“. Тъкмо излизах и на изхода ме спря един митничар и ме помоли най-любезно дали ще може да погледне на скенера единия ми куфар. Гледа,гледа, гледа, пули се в монитора и накрая м пита :“Извинете, това змия ли е в куфара Ви?“ …Можете да си представите учудената ми реакция на този толкова абсурден въпрос! Най-малкото, защото аз имам фобия от змии! Обясних му,че вътре има дрехи, козвметика и 2 чифта обувки… Човека се почуди още малко и явно притеснен поиска да отворим куфара. Оказа се,че майка ми,без да ми каже, е сложила една вита баница (от тези замразените) !Нямах думи! Едно на ръка ,че ми беше смешно, но и как аджеба да му обясня на тоя какво е „баница“ !?!

След тази случка се отправих към изхода, където според инстуркциите на братовчедка ми спирали някакви си автобусчета „Роази“… На английски разбрах къде точно спират и се отправих натам. Естествено машината за билети беше изцяло на френски(защо ще си правят труда да включват други езици!) и не успях да си взема билет. Което пък означаваше,че ще трябва да се мъча с шофьора на автобуса… Добре че онзи знаеше малко английски и без проблеми се качих.За мой късмет шофьора беше особено луд и не признаваше много много лентите за автобуси. Затова пък успяхме доста бързичко да се придвижим през задръстването и след около час вече влачех куфарите си(цели 2 за 4 дни!) пред Операта. Братовчедка ми вече беше там и с нейна помощ успях да кача целия багаж в метрото.

19ч вечерта и вече бяхме на „Рю дю ла комерс“, а братовчедка ми окуражително повтаряше:“ Само още 2 преки и сме там“ . Стиснах зъби и мълчаливо завлачих куфарите докато в ума си представях само как ще ги метна в антрето и ще си взема топъл душ…Наоколо хората минаваха забързано – някои се прибираха то работа, други прибираха стоката си от сергийките за плодове и зеленчуци, трети носеха децата си на гръб или в количка и никой не обръщаше внамание на русото,изоморено и малко бледичко момиче(т.е аз;), което влачеше куфарите.

Е,прибрахме се след около 15 минути в малката,уютна квартира на братовчедка ми . Беше си истинска находка, като се има предвид търсенето на жилища в Париж!След кратка вечеря си легнах,защото знаех,че за неделя братовчедка ми е направилна пълн програма…

Трябва да призная, че този неделен ден беше един от най-приятните:) Наспахме се,закусихме и към 11ч излязохме. Времето беше малко кофти, но се бях облякла добре и нямаше проблем. Решихме да се разходим по Сена… Стигнахме чак до Сен Мишел и до катедралата Сен Жермен.Тъй като беше вече обяд бързо си харесахме едно традиционно френско ресторантче и стоплихме д 2 лучени супички и
и няколко хлебчета.На връщане предложих да посетим Лувара. Не бях ходила там , много ми се искаше да видя Мона Лиза и Венера Милоска. Естествено имеше адски много хора, но според мен си заслужаваше. Доста обикаляне падна докато намерим Мона Лиза, но се оказа, че от време на време от управата я местели от съображания за сигурност. Разгледахме още няколко галерии с картини на ДаВинчи,Реноар и др., както и на африканската ,египетската и още няколко култури. Направи ми впечатление,че всички търсеха Мона Лиза и някак си игнорираха останалите части на Лувъра. А пък самата картина е доста малка и вероятно не е оригинала. Тъкмо я фокусирах и група фанатични японски туристи окупира свободното пространство пред мен и започна да снима. Наложи се да почакам малко…

Явно,че докато сме били в Лувъра навън е валяло,но когато с братовчедка ми излязохме вече беше спряло и навън беше особено свежо и приятно. Минахме през градините Тюйлери и стигнахма до площад Конкорд и Шанз Елизе(може би не се пише точно така).Нямаше как да пропуснем обиколката по магазините,въпреки че някой бяха затворени. Братовчедка ми не пропусна да ме зе заведе в SEPHORA- верига за парфюми,козметика и грим.Имах чувството,че цял Париж се и изсипал там!Имаше адски много хора и се носеше смесен аромат от поне 10 парфюма. Отне ни почти 1 час докато се решим да излезем – всяка с по 2 торбички с парфюм и гримове(все пак и Айфеловата кула ни чакаше)…Абе хората са го измислили – -вътре можеха да ни направят грим и прическа и то професионално и безплатно…

За да не досаждам с още обяснения ще кажа само ,че другите 2 дни бяха горе долу подобни- разходки ,снимки и пазаруване:)))Успях да си намеря и обувки за бала,така че сега ми остава само да свикн да ходя д тях;)

Определено бих отишла пак в Париж – атмосферата е неповторима и има толкова много интересни неща да се правят и видят!
А и съм общала най-тържествено на братовчедка ми ,че няма да я пусна сама в „СЕфора“;)