Ех,каквото и да си говорим, този град си остава класическа и супер любима дестинация на всеки,който поне малко обича да пътува:).
Така се случи и с мен… Тъй като тази година съм абитуриентка и имам малко повече свободно време, реших да отида на гости на братовчедка ми,която живее там. Хем малко разнообразие, хем почивка, хем и кредитни карти бол;). Бях само за 4 дни, но наистина страшно много ми хареса. Всъщност,за да съм напълно честна, бях ходила в Париж и преди 8 години, но нямах много спомени… Както и да е… Нямаше кой знае какви проблеми на летището, освен един малък гаф на парижкото летище „Шарл дьо Гол“. Тъкмо излизах и на изхода ме спря един митничар и ме помоли най-любезно дали ще може да погледне на скенера единия ми куфар. Гледа,гледа, гледа, пули се в монитора и накрая м пита :“Извинете, това змия ли е в куфара Ви?“ …Можете да си представите учудената ми реакция на този толкова абсурден въпрос! Най-малкото, защото аз имам фобия от змии! Обясних му,че вътре има дрехи, козвметика и 2 чифта обувки… Човека се почуди още малко и явно притеснен поиска да отворим куфара. Оказа се,че майка ми,без да ми каже, е сложила една вита баница (от тези замразените) 
!Нямах думи! Едно на ръка ,че ми беше смешно, но и как аджеба да му обясня на тоя какво е „баница“ !?!
След тази случка се отправих към изхода, където според инстуркциите на братовчедка ми спирали някакви си автобусчета „Роази“… На английски разбрах къде точно спират и се отправих натам. Естествено машината за билети беше изцяло на френски(защо ще си правят труда да включват други езици!) и не успях да си взема билет. Което пък означаваше,че ще трябва да се мъча с шофьора на автобуса… Добре че онзи знаеше малко английски и без проблеми се качих.За мой късмет шофьора беше особено луд и не признаваше много много лентите за автобуси. Затова пък успяхме доста бързичко да се придвижим през задръстването и след около час вече влачех куфарите си(цели 2 за 4 дни!) пред Операта. Братовчедка ми вече беше там и с нейна помощ успях да кача целия багаж в метрото.
19ч вечерта и вече бяхме на „Рю дю ла комерс“, а братовчедка ми окуражително повтаряше:“ Само още 2 преки и сме там“ . Стиснах зъби и мълчаливо завлачих куфарите докато в ума си представях само как ще ги метна в антрето и ще си взема топъл душ…Наоколо хората минаваха забързано – някои се прибираха то работа, други прибираха стоката си от сергийките за плодове и зеленчуци, трети носеха децата си на гръб или в количка и никой не обръщаше внамание на русото,изоморено и малко бледичко момиче(т.е аз;), което влачеше куфарите.
Е,прибрахме се след около 15 минути в малката,уютна квартира на братовчедка ми . Беше си истинска находка, като се има предвид търсенето на жилища в Париж!След кратка вечеря си легнах,защото знаех,че за неделя братовчедка ми е направилна пълн програма…
Трябва да призная, че този неделен ден беше един от най-приятните:) Наспахме се,закусихме и към 11ч излязохме. Времето беше малко кофти, но се бях облякла добре и нямаше проблем. Решихме да се разходим по Сена… Стигнахме чак до Сен Мишел и до катедралата Сен Жермен.Тъй като беше вече обяд бързо си харесахме едно традиционно френско ресторантче и стоплихме д 2 лучени супички и
и няколко хлебчета.На връщане предложих да посетим Лувара. Не бях ходила там , много ми се искаше да видя Мона Лиза и Венера Милоска. Естествено имеше адски много хора, но според мен си заслужаваше. Доста обикаляне падна докато намерим Мона Лиза, но се оказа, че от време на време от управата я местели от съображания за сигурност. Разгледахме още няколко галерии с картини на ДаВинчи,Реноар и др., както и на африканската ,египетската и още няколко култури. Направи ми впечатление,че всички търсеха Мона Лиза и някак си игнорираха останалите части на Лувъра. А пък самата картина е доста малка и вероятно не е оригинала. Тъкмо я фокусирах и група фанатични японски туристи окупира свободното пространство пред мен и започна да снима. Наложи се да почакам малко…
Явно,че докато сме били в Лувъра навън е валяло,но когато с братовчедка ми излязохме вече беше спряло и навън беше особено свежо и приятно. Минахме през градините Тюйлери и стигнахма до площад Конкорд и Шанз Елизе(може би не се пише точно така).Нямаше как да пропуснем обиколката по магазините,въпреки че някой бяха затворени. Братовчедка ми не пропусна да ме зе заведе в SEPHORA- верига за парфюми,козметика и грим.Имах чувството,че цял Париж се и изсипал там!Имаше адски много хора и се носеше смесен аромат от поне 10 парфюма. Отне ни почти 1 час докато се решим да излезем – всяка с по 2 торбички с парфюм и гримове(все пак и Айфеловата кула ни чакаше)…Абе хората са го измислили – -вътре можеха да ни направят грим и прическа и то професионално и безплатно…
За да не досаждам с още обяснения ще кажа само ,че другите 2 дни бяха горе долу подобни- разходки ,снимки и пазаруване:)))Успях да си намеря и обувки за бала,така че сега ми остава само да свикн да ходя д тях;)
Определено бих отишла пак в Париж – атмосферата е неповторима и има толкова много интересни неща да се правят и видят!
А и съм общала най-тържествено на братовчедка ми ,че няма да я пусна сама в „СЕфора“;)
